Прибирате играчките, обръщате се за момент и след малко подът отново е покрит с конструктори, колички, кукли и плюшени животни. Казвате на детето да подреди, то обещава, но или продължава да играе, или започва да прибира с недоволство. Позната ситуация за много родители.

Добрата новина е, че прибирането е умение, което се усвоява постепенно. Малките деца не се раждат с навика да подреждат след себе си, а очакването да го правят самостоятелно невинаги съответства на възрастта и възможностите им. С търпение, ясни правила и малко постоянство обаче можем да им помогнем да поемат отговорност за своите вещи.

Защо детето не иска да прибира играчките си?

1. Играта е по-интересна от подреждането

За малкото дете играта е начин да изследва света, да развива въображението си и да се забавлява. Прибирането не предлага същото вълнение, затова то съвсем естествено предпочита да продължи с любимото си занимание.

2. Не знае откъде да започне

Когато стаята е пълна с играчки, задачата може да изглежда прекалено голяма. За възрастния е ясно какво означава „подреди стаята“, но за детето това може да е неясно указание. То може да не знае кое къде принадлежи или в какъв ред да действа.

3. Още няма изграден навик

Прибирането изисква организация, внимание и умение да се прекъсне едно приятно занимание, за да се премине към друго. Тези способности се развиват постепенно. Затова напомнянията и помощта на възрастния са важни, особено в ранна възраст.

4. Иска да прави нещата по свой начин

С порастването децата започват да отстояват самостоятелността си. Понякога отказът да приберат играчките не е толкова свързан с бъркотията, колкото с желанието сами да решават какво да правят. Колкото повече настояваме и повтаряме заповедите, толкова по-лесно ситуацията може да се превърне в борба за надмощие.

5. Не иска играта да приключва

За детето прибирането може да означава, че забавлението е свършило. Ако е построило голям замък или е подредило фигурките си за измислена история, то може да не иска да разруши създаденото. В такива моменти е полезно да уточним дали може да запази част от играта за следващия ден, вместо да настояваме всичко да бъде прибрано веднага.

Как да научим детето да прибира след себе си

1. Започнете с малки и ясни задачи

Вместо да казвате „Прибери всичко“, опитайте с конкретни указания: „Нека сложим количките в кутията“ или „Прибери книжките на рафта“.

Когато задачата е кратка и разбираема, детето по-лесно се ориентира какво се очаква от него. Ако играчките са много, разделете прибирането на няколко стъпки. Първо конструкторите, после плюшените животни, а накрая книжките.

Така детето постепенно ще се научи само да организира действията си.

2. Направете прибирането част от ежедневния режим

По-лесно е да изградим навик, когато действието се повтаря в сходни моменти всеки ден. Например прибираме играчките преди вечеря, преди лягане или преди да извадим нова игра.

Не е необходимо стаята да бъде идеално подредена след всяко занимание. Важното е детето да разбере, че има моменти за игра и моменти, в които се грижим за пространството си.

Ако правилото се променя всеки ден, то трудно ще се превърне в навик.

3. Прибирайте заедно, вместо да давате заповеди отстрани

Особено в началото детето има нужда от пример. Можете да започнете да прибирате заедно, като му предложите конкретна задача: „Аз ще събера конструкторите, а ти прибери количките“.

Това не означава, че трябва да вършите всичко вместо него. Целта е постепенно да намалявате помощта, когато започне да се справя самостоятелно.

Съвместното прибиране е и възможност да покажете, че поддържането на реда е обща задача, а не наказание, запазено само за детето.

4. Направете мястото за играчките лесно достъпно

Ако кутиите са високо, шкафовете се отварят трудно или всяка играчка трябва да бъде подредена по сложен начин, детето може да се затруднява излишно.

Изберете ниски рафтове и достъпни кутии. Можете да отделите различни места за колички, конструктори, кукли и книжки. За по-малките деца помагат и снимки или картинки върху кутиите, които показват какво се съхранява в тях.

Колкото по-лесно е прибирането, толкова по-голяма е вероятността детето да започне да го прави самостоятелно.

5. Превърнете задачата в игра

Понякога малко въображение може да промени отношението към прибирането. Можете да пуснете любима песен и да опитате да съберете играчките, преди тя да свърши. Друг вариант е да организирате състезание кой ще прибере повече кубчета или да превърнете кутиите в „гараж“ за количките и „дом“ за плюшените животни.

Не е необходимо всеки път да измисляте нова игра. Идеята е прибирането да не се възприема единствено като досадно задължение.

С времето детето трябва да може да прибира и без забавление или награда. Играта е начин да въведем навика, а не условие той да се случва.

6. Бъдете последователни, но без излишни заплахи

Когато детето откаже да прибере, е изкушаващо да кажем: „Щом не искаш, повече няма да играеш с тези играчки“. Заплахите обаче не помагат за изграждането на устойчив навик и могат да превърнат всяко прибиране в конфликт.

Вместо това спокойно напомнете правилото: „Време е да приберем играчките. След това можем да прочетем книжка“. Ако детето се съпротивлява, предложете му избор между две конкретни задачи: „Ще прибереш първо количките или кубчетата?“.

Така границата остава ясна, но детето получава възможност да участва в решението как да изпълни задачата.

Не го наричайте мързеливо или непослушно. Едно поведение не определя характера му. По-полезно е да говорите за конкретното действие: „Играчките още не са прибрани“, вместо „Ти никога не подреждаш“.

Не прибирайте винаги всичко вместо него. Ако всеки път се намесвате веднага щом детето откаже, то няма възможност да упражнява умението. Можете да помогнете, но оставете част от задачата на него.

Най-важното е да не очакваме детето да се научи да подрежда само чрез многократни забележки. То има нужда от ясен пример, подходяща за възрастта задача и последователност. Когато прибирането стане част от ежедневието, без да се превръща в постоянен повод за спор, детето постепенно ще започне да го приема като естествена част от играта.